хал, хàлът, хàла, мн. няма, м. (араб.). Диал. Положение, състояние, в което се намира някой. Мислех и за дядо Мине: какъв му е сега халът, старец на преклонна възраст и изнемощял, без едничкия си син. Вазов. Той познава хала на селяните и няма да допусне такава разсипия за селото! Влайков. Преди Казакът никога не беше помислял нито за своя хал, нито за хала на бедните. Г. Караславов.
|