хàла ж. (гр.). 1. Митическо същество, което праща буреносни облаци и ветрове, оприличавано на змей. В двора имало едно дърво ябълчево, което в годината раждало по една златна ябълка. Една хала всяка година дохождала и обирала ябълката. Нар. пес. 2. Силен, буен вятър; буря. А вятърът вее, халата реве и тресе слабите стени на колибата. Вазов. Мразна зимна вечер. Върла хала вие. П. П. Славейков. Бучеше грозна буря. Халата нахлу вътре, развея бялата му коса и духна свещта. Елин Пелин. 3. Като прил. Прен. Силен, буен. Не всекиму е дадено да има такива хали коне. А. Гуляшки. Хала човек.
|