хàлище, мн. -а, ср. (тур.). Диал. Дебела черга за завиване или постилане; козяк, китеник. Тежко халище го завиваше чак до гърдите и върху него бяха отпуснати ръцете му. Йовков. На двора под столетника орех, върху зелената като малахит трева, постлаха едно китено халище, наредиха възглавници. А. Каралийчев.
|