халкà ж. (тур.). 1. Малко металическо колело; брънка. Изведе коня на двора, завърза го за желязната халка на голямата врата на зимника и влезе да изнесе седлото. К. Петканов. Той стъпи на капака на мазето, на който имаше желязна халка и през нея напреки беше прекарана тояга. Йовков. 2. Годежен или венчален пръстен без камъни и др. украшения. Тя сложа на пръста си сребърна халка — непременно искаше да я попитат от кого ѝ е. К. Петканов.
|