халòсан, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от халосам. 2. Като прил. Смахнат, ударен. О, безумни и халосан човече, това как се побра в разума ти и повярва на думите ми? Ц. Церковски. || Занесен, захласнат. Хаджи Евтим не можеше да се начуди кой ги научи тия момчета да станат такива халосани и непокорни. Вазов.
|