халòсвам, -аш, несв.; халòсам, -аш, св., прех. Разг. Удрям, блъскам силно някого. Жив си бил, братко, цял-целеничък — весело забъбра Райко — Слушах, че без малко щял боздуган да те халоса. Ст. Загорчинов. Пращят сухите вършини подире ми. Обърнах се — що да видя: мечката. Дебне ме и размахва предната си лапа да ме халоса по гърба. А. Каралийчев. халосвам се, халосам се страд.
|