халòсник, мн. -ци, м. Разг. Халосан човек; пакостник, немирник. Знаете ли? Нашият халосник го изпъдили из одеската гимназия. Вазов. Той хубавичко се бе налудувал и бе спечелил завидна слава на немирен халосник. Елин Пелин.