хаму̀т м. 1. Продълговата примка от дърво, обшита с кожа, която се надява на шията на кон при впрягане. Изведнъж насреща се зададе едноконна двуколка. Един селянин с рубашка и ботуши караше белоглав кон с висок хамут. А. Каралийчев. 2. Само мн. Ремъци за впрегатен кон. Жълтият кабриолет бързо се приближаваше насам. Многобройните звънци по хамутите радостно дрънчаха. Ем. Станев.
|