|
хан1, хàнът, хàна, мн. хàнове и хàнища, хàна (сл. ч.), м. (перс.). Кръчма или гостилница с помещения за спане и с обор, в която отсядат пътници; странноприемница. Чак до късно през есента, докато времето беше хубаво и пътищата сухи, ханът се пълнеше с хора. Йовков. Престойте тука в хана, доде се развидели и конете да починат. Вазов.
хан2, хàнът, хàна, мн. хàнове, хàна (сл. ч.), м. (тюрк.). Владетел, монарх у тюркските и монголските народи. Ти навярно знаеш, Момчиле — продължи боляринът, — че Шишман ходи при татарите в Русия и не се върна с празни ръце. Ханът му е помощ обещал. Ст. Загорчинов.
|