ханъ̀ма ж. (тур.). Омъжена туркиня; кадъна. Ти не си за туй родена, / най си родена, дарена, / бяла ханъма да бъдеш. П. Р. Славейков. Ханъми в копринени шалвари ходеха между гюловете в потулените места на градината. Йовков.