хàос, мн. няма, м. (гр.). 1. В гръцката митология — стихия, която е съществувала в световното пространство преди сътворението на света. Загадъчен и безначален / владял е хаос. Н. Ракитин. 2. Прен. Пълно безредие, безпорядък, обърканост. Наистина имам грижи, много грижи. В главата ми е цял хаос. Йовков. В стаята цареше необикновен хаос. По пода се валяха измъкнати и обърнати чекмеджетата на скрина, обувките скърцаха по късове разбити чаши, стъкла, чинии. Д. Добревски.
|