хаотѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който представя от себе си хаос (във 2 знач.); безреден, объркан. Таванът представляваше един лабиринт, хаотична плетеница от отвесни и напречни греди. А. Гуляшки. Всичко в ума ѝ се сливаше в една хаотична мъгла, случките и събитията се смесваха. Г. Райчев.
|