хàпка ж. Късче храна, което може да се сложи в устата и да се погълне на един път; залък. Кучетата му бяха го заобиколили и сегиз-тогиз той им хвърляше по някоя хапка, която те лапваха още във въздуха. Йовков. Баницата беше суха и трябваше да се пийва по малко водица през хапките. П. Вежинов.
|