Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
х ха хв хе хи хл хм хо хр ху хъ	ха хабеж хабен хабер хабилитационен хабилитация хабилитирам се хабилитиране хабя хава хавайски хаван хавлия хавра хадей хаджи хаджийка хаджийски хаджилък хаджия хазаин хазайка хазайски хазарт хазартен хазна хазяин хазяйка хазяйнича хазяйничене хаир хаирлия хаирсъз хаирсъзин хаирсъзка хай хайван хайвер хайверен хайде хайдук хайдукиня хайдуклук хайдут хайдутин хайдутка хайдутлук хайдутски хайдутство хайдутувам хайдутуване хайдутяга хайдушки хайка хайкаджия хайлаз хайлазин хайлазка хайлазлък хайлазувам хайлазуване хайлайф хайлайфен хаймана хайманувам хаймануване хайта хак хакам хакане хаквам хакване хакна хал хала халал халат халба халва халваджийски халваджийство халваджия халвен халетина хали халиф халифат халифски халище халка халосам халосам се халосан халосано халосвам халосвам се халосване халосен халосия халосник халосница халтав халтаво халтавост халф халюцинация халюцинирам халюциниране хам хамалин хамаллък хамалски хамалство хамалувам хамалуване хамам хамбар хамбургер хамелеон хамелеонски хамелеонство хамсиен хамсия хамут хан хангар ханджар ханджийка ханджийски ханджийство ханджия хански ханство ханш ханъма ханъмски хаос хаосен хаотичен хаотически хаотично хаотичност хап хапане хапвам хапване хапка хаплив хапливо хапливост хапльо хапна хапсана хапус хапче хапя харакири характер характерен характеризирам характеризирам се характеризиране характеристика характеристичен характеристично характерно характерност харам харамийски харамийство харамия харания харач харба харбалия харбия хардал хардалия хардуер харем харемлък харемски харен харесам харесам се харесвам харесвам се харесване харзувал харижа харизвам харизване харизма харман харманджийка харманджийски харманджия хармански хармонизация хармонизирам хармонизиране хармоника хармонирам хармониране хармонист хармониум хармоничен хармонически хармонично хармоничност хармония харно харо харосам харосвам харосване харпун харпунер харта хартиен хартийка хартишка хартия харч харча харчене харчлък харчовит хас хасе хасен хастар хастарен хастарлък хасър хаталък хатихумаюн хатишериф хатър хатърджийка хатърджия хауса хафтайм хахамин хаша хашево хашиш хаят	харàктер м. (гр.). 1. Съвкупност от основните най-устойчиви и отличителни психически особености на човека, които се проявяват в неговите действия. Мирончо имаше характер твърде безгрижен и весел и не искаше да знае никого на тоя свят. Вазов. Уравновесеният и спокоен характер на Стоил и голямото му влияние между тях ги примирява и обединява. Йовков. Тошка разбра: между нея и свекървата е скъсано вече. Тя познаваше характера ѝ, знаеше, че за нея е тази къща вече няма да има блага дума и сладък залък. Г. Караславов. 2. Твърда воля, упоритост, постоянство. Да, тя ще поиска да се представи сърдита, но той трябва да покаже характер. Вазов. Вие го обичахте в началото, после — не. Вие сте с характер. А аз не можах, аз винаги съм го обичала. Йовков. \|\| Обикн. мн. Прен. Човек, който се отличава с упорита, твърда воля. Обстоятелствата никак не повлияха на някои твърди характери. Ал. Константинов. 3. Съвкупност от отличителните свойства, качества, черти на един предмет или явление. Долът на тая река добива по-див и още по-живописен характер. Вазов. Общонародният характер на движението беше смутил властите и едва ли имаше човек, когото да не подозираха за участие в него. Величков.

Речник