|
характèрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е присъщ, свойствен на характера на нещо. Виждал съм го, застанал до самата черта на водата, в характерната за моряците поза: малко разкрачен, ръцете отзад, лулата в уста. Йовков. 2. Който има ярко изразени черти, белези; особен, типичен. Като размислих добре, намерих за необходимо и първата ми сбирка Майска китка да бъде застъпена поне от няколко стихотворения в първия том. Пращам Ви някои от по-характерните, за да се поместят. Вазов. Но нека го разкажа тук тоя характерен случай, според както съм слушал за него от мама. Влайков. Младото му лице беше спокойно и мило. Характерната гънка на устните му, която като че бе свързана с неговата твърда воля, сега беше изчезнала. Г. Караславов.
харàктерен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. За човек — твърд, упорит, постоянен. Противоп. безхарактерен. Ето какъв идеал ни трябва да постигнем: да се превъзпитаме! да станем хора характерни. Вазов.
|