харамѝя, -та, мн. -ѝи, м. (араб.). Диал. Остар. 1. Разбойник. Както тука, тъй и в Анадола беше взело да се размирява и пътищата бяха станали опасни за керваните от азиатските харамии. Цани Гинчев. Разбойническият дух и до последно време тлееше в тия диви и горски усои на Родопите; те и до днес са главното прибежище на харамии, които почти всяка пролет се вестяват тука. Вазов. 2. Хайдутин, бунтовник. Море Димо харамийо, / доста ми хорото води: / сокол писка лов да гони, / кон ти цвили път да ходи. К. Христов. Първа ми севдо, първа изгоро, не жали / луда гидия, / че ще далеко нейде забегне / млад харамия. Вапцаров.
|