харèм м. (араб.). 1. Всички жени и наложници на един мъж в страни, където има многоженство. В една по-добра къща, запазена случайно от пожара, беше се настанил харемът му. Вазов. Този стар бей живеел усамотен в чифлика си и държал само една жена, нямал харем. А. Страшимиров. Селим бей отиваше да доведе в Койнево харема си, както всяка година по това време. Дим. Талев. 2. Отделение в мюсюлманска къща, в което живеят жените. Мене повярвай, послушай, / да си намериш късмета: / бяла ханъма да станеш, / в светли хареми да седиш. П. Р. Славейков. Българине, българине, / до кога ще да робуваш, / жената ти в турски харем, / сестра ти робиня. Каравелов. По цели нощи ядат и пият, из харемите им не млъкват никога песни и дайрета. П. Ю. Тодоров.
|