харемлъ̀к, мн. -ци, м. (араб.). Отделение в богата мюсюлманска къща, в което живеят жените; харем. Навътре, отвъд една кирпичена стена, след доста голяма градина, беше „харемлъкът“, т. е. истинското жилище на турчина, дето живееше семейството му. Дим. Талев. От ложата бяха гледали разкошен харемлък в двора на турския паша. О. Василев.
|