|
хармàн м. (перс.). 1. Равно и отъпкано кръгло място, където се вършее с добитък; ток, гумно. В широкия харман на Пендевци обикаляха шест дикани — три конски и три волски. К. Петканов. Подир Петровден сеячът смъкна снопите от Мерджановия хълм накрай село, където беше общият харман и пъшкаше вършачка. А. Каралийчев. || Прен. Диал. Светъл мъгляв кръг около месеца или слънцето. Месецът има харман — ще се развали времето. 2. Вършитба. Налей ми една ракия, Гено. Дай ми и една кутия цигари. Да вървя, че харманът не чака — каза той вече без яд, с благ глас и излезе. Йовков. 3. Количеството снопи, които се вършеят с добитък наведнъж на едно място. Дядо Добри имаше да довършва още два хармана овес и спеше на гумното да варди купена. Цани Гинчев. 4. Количеството зърно, което се получава при овършаването на снопите. Димо да беше тука, самичък щеше да си прибере хармана и нямаше толкова жито да отиде на вятъра. К. Петканов. 5. Времето, когато се вършее; вършитба. Ей иде и коситба — харман иде. Весело-невесело, трябва работа да се върши, снопи да се прибират. Ц. Церковски. Миналото лято, хеле, след харман, когато беряхме тиквите, дядо Слави хвана най-големия си лов. Чудомир. 6. Прен. Диал. Времето, когато нещо е в голямо количество, когато реколтата от нещо е голяма. Тази година беше харман на дините. 7. Спец. За тютюн — смес от няколко сорта, за да се получи желан аромат. Тютюнев експерт по харманите. □ Гладен харман (диал.) — предивременно вършеене. После, като овършеем всичкото, ще си получиш допълнителното. Сега ти даваме на гладен харман, после ще правим калкулация по трудодни и рента. Ст. Ц. Даскалов.
|