|
хармòника ж. (гр.) Музикален инструмент с клавиатура и мях, който се разтяга и свива с ръце. Подир него на превара тичаха игривите и весели звуци на хармониката. Елин Пелин. Имаха те един другар, който умееше да свири на хармоника: така неуловимо бързо играеха пръстите му по клавишите, че сърцето не можеше да издържи, човек рипваше и краката му го понасяха в лудешки танц. Ив. Мартинов. Той разтягаше лениво хармониката и много му се искаше да подхване някой от модните шлагери. А. Гуляшки. □ Като хармоника — много набръчкан като мях на хармоника. Чизмите му бяха набръчкани на глезените като хармоника. Йовков. Устна хармоника — малък музикален инструмент, на който се свири с уста. Под лунната светлина, под звуците на една устна хармоника партизаните извиха хайдушко хоро. М. Марчевски.
|