хармонѝчески, -а, -о, прил. Остар. Хармоничен. Гледката беше прелестна въз тия чудни планини, с техните хармонически, смело теглени силуети в небосклона сини. Вазов.
хармонѝчески. Остар. Нареч. от прил. хармонически.