хармонѝчност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от хармоничен. Слънцето се подаваше над бърдото от изток и озаряваше с румен светлик върха на Витоша, изрязан в небето с една безподобна чистота и хармоничност на линиите. Вазов.