|
хармòния ж. (гр.). 1. Едновременно приятно звучене на няколко тона; съзвучие. Аз, като не бях чувал нищо подобно и като отчаян любител на всяка хармония, спрях се като замаян, докъдето престанаха камбаните. Ал. Константиноа || Обр. Как твойта хармония плени / слуха, о реч мощна, напета. Вазов. 2. Муз. Отдел от теорията на музиката, който се занимава със закономерното съчетаване на тоновете при едновременно звучене. Предстои ми изпит по хармония. 3. Стройна съгласуваност между частите на едно цяло. Тоя палат нямаше ни стил, ни пропорция на частите, ни хармония на линиите. Вазов. Второто нещо, което Гьоте е внесъл ново в песента, то е хармонията на вътрешната с външната форма. П. П. Славейков. || Приятни за окото комбинации от цветове, багри. По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници. В подбора на багрите и в неуловимата на пръв поглед хармония, в която се сливаха, тлееше скрита, сподавена, но непобедима скръб. Дим. Талев. 4. Съгласие, единодушие; разбирателство. Съдържанието на песента беше в хармония с времената. Вазов.
|