хàрно. Диал. Нареч. от харен; добре. Героите наши, като скала твърди, / желязото срещат с железни си гърди / и хвърлят се с песни в свирепата сеч, / като виждат харно, че умират веч. Вазов. Харно е да се седи и да се шета дома на сянка. Ран Босилек.