харч, хàрчът, хàрча, мн. хàрчове, хàрча (сл. ч.), м. (араб.). Парични разходи. Можеше и успяваше тя и затова още, защото и харчовете ѝ бяха малки, па и евтини. Влайков. Но пари нямаше, отникъде не можеше да хване някой лев. Житото трудно щеше да ги изхрани до пролетта, пък имаше да посрещат толкова дребни харчове. Г. Караславов. □ Надвивам си на харча (разг.) — имам вече достатъчно средства, за да посрещне всичките си разходи.
|