хас неизм., прил. (араб.). Остар. Диал. Чист, доброкачествен, истински. Тоя комита, който не е хас комита, толкова е бой ял, щото е обръснал вече. З. Стоянов. □ Има си хас (разг.) — хубава работа, виж ти, възможно ли е. Дявол да я вземе, има си хас раната да се разлюти или да загнои! Л. Стоянов. Не струвам хас от нещо (разг.) — не обръщам внимание на нещо. Но тълпата, брате мой, / от такива хас не струва: / който иска глад и студ, / той за истина ратува. П. П. Славейков.
|