хатъ̀р, мн. няма, м. (араб.). Разг. 1. Удоволствие, угода. Обичам музика! — повтори той и си разклати главата, което по негово мнение изразяваше печалната необходимост да слуша за хатъра на жените едно нещастно дрънкане на пиано. Ал. Константинов. 2. Отстъпчивост, снизхождение, пристрастие. Няма съдник без хатър, няма глава без кахър. Послов. 3. Душевна болка, недоволство, мъка. Мама на Донка думаше: / „Лесно се либят ергени, / мъчно се тъкат престилки.“ / На Донка хатър остало. Нар. пес. □ За мой хатър, за хатъра на някого (разг.) — от внимание, уважение към мене, към някого. За (по) хатър (разг.) — от снизхождение, по пристрастие. Но хайде, ще взема и твоя (афион), щом си го донесъл. Казвай колко ще му искаш, но не отивай много нагоре, че го вземам за хатър. Дим. Талев. Не прекършвам хатъра на някого (разг.) — не отивам против волята, желанието на някого. Хатър се майчин лесно не прекърша. П. П. Славейков.
|