Ивелина Стоянова Всички знаем основното правило за членуване при съществителните нарицателни имена от мъжки род – ако изпълняват служба на подлог, приложение към подлога или са част от съставно именно сказуемо след глаголите съм, оказвам се, ставам, се членуват с … Продължи
Михаела Кузмова Съществителните имена от мъжки род, които завършват на съгласна и не означават лица, имат две форми за множествено число – обикновена и бройна. Бройната форма се използва след числителните бройни имена (два, шест, деветнайсет), след числителните имена за … Продължи
Магдалена Абаджиева Съгласно настоящата учебна програма двойният съюз нито – нито се изучава от учениците в шести клас, в граматичния раздел „Съюз“. В учебника на издателство „БГ Учебник“ съюзът нито е описан като прост съюз за отрицание в речевата практика, … Продължи
Кристияна Симеонова Правителството отпусна средства за членския внос на България в 10 европейски научноизследователски инфраструктури Както знаем, според правилата на българската граматика бройна форма имат само съществителните имена от мъжки род за нелица (т.е. такива, които означават предмети, животни и … Продължи
Илияна Кунева При съществителните имена от мъжки род, завършващи на –изъм, Ъ изпада в множествено число и при членуваните форми в единствено число: организъм – организми(те) – организма; организмът, но се запазва при образуване на бройната форма: два организъма. Предпоставка … Продължи
Симеон Стефанов Ако се заслушаме внимателно в езика на журналистите, ще се запитаме: „Колко трудно е да сме учтиви?“. Изказвания като: „Господине, Вие сте бил поканен на …“, „Госпожо, Вие сте била избрана за …“ или дори: „Господине, Вие сте … Продължи
Ваня Мичева Неведнъж учени от Института за български език обръщат внимание на неправилната употреба на деепричастията. Правилото е ясно: субектът на деепричастието и на глагола сказуемо в изречението трябва да е един и същ. Например: Тичайки, детето падна. Тук субектът … Продължи
Мария Китанова Напоследък много често в речта на български политици и други публични личности се срещат глаголите намàлям, оцèням, прецèням вместо правилните намалявам, оценявам, преценявам.Глаголите намалявам, оценявам и преценявам са от несвършен вид и се образуват от глаголи от свършен … Продължи
Марияна Цибранска-Костова Сред формите за повелително наклонение в българския език се открояват ела, елате. Те са изключения по формообразуване, тъй като не може да се посочи изходен глагол, към който се отнасят. Формата за 2 л. ед. ч. не съответства … Продължи
Георги Митринов Уважаеми читатели, обърнете внимание на следните няколко примера, взети от речта на български спортни журналисти, коментирали футболни мачове за радиослушатели: И топката е в играчите на „Царско село“; Сега топката е в Десподов; Но той загуби топката и … Продължи