Диана Благоева
Съществителното опонент произхожда от латинската дума opponens, -entis ‘възразяващ, противоречащ’. Негови употреби се срещат още през XIX в. Намираме го в речниците на Ив. Богоров (1869, 1871), а също в речника на Т. Коджов (1882), където е тълкувано като „противоречител, възражател“. Съвременните речници определят значението на опонент като „лице, което опонира, възразява на някого в публичен спор, беседа, диспут“ (Речник на българския език, 2002), а на глагола опонирам – като „противопоставям се с доводи и факти; възразявам“ (В. Радева, Български тълковен речник, 2012).
Както личи от информацията в речниците, думите опонент и опонирам се употребяват за ситуации, когато две или повече лица влизат в словесно противоборство, като излагат доводи, факти с цел да оспорят противникова теза. През последните години обаче често опонент назовава и лица, с които се влиза в противоборство при спортно състезание или друго съревнование, при схватка, бой, стълкновение и пр., срв. следните примери от журналистически материали:
В допълнителното време „Реал“ отбеляза цели три гола във вратата на своя опонент.
Това е тактика, при която сумистът рязко сменя посоката на движение при връхлитащ опонент, за да го изхвърли от тепиха.
Утре ще се проведе грандиозен спортен галаспектакъл, където българските борци ще се изправят срещу опоненти от Гърция.
Талантливата изпълнителка отпадна от надпреварата и загуби музикалния двубой. Нейният опонент привлече 63,24% от вота на аудиторията.
Трябва да се има предвид, че в такива контексти употребата на опонент е неуместна, по-подходящи са съществителните съперник, противник, които са с по-широко значение.
в. „Аз-Буки“, бр. 35, 01 – 07. IX. 2022 г.