Сия Колковска
Възвратното лично местоимение себе си се употребява най-често в два случая.
В първия случай подлогът (изразен или неизразен експлицитно) и прякото или непрякото допълнение се отнасят за едно и също лице.
Например: Аз обичам себе си. Мария слуша само себе си. Ние не познаваме добре себе си. Тя мисли само за себе си. Кой каквото прави, на себе си го прави.
Вторият случай се наблюдава при глаголи за психическо състояние, които имат допълнение, изразено с кратка форма на личното местоимение (ме, те, го, я). При тях лицето, означено от допълнението, съвпада с лицето, означено от възвратното лично местоимение.
Например: Беше ме яд на себе си. Жал я е за себе си.
В тези два случая говорим за правилна употреба на пълната форма на възвратното лично местоимение.
Понякога в разговорната реч, а също и в диалектите наблюдаваме замяна на възвратното лично местоимение себе си с лично местоимение във винителен падеж. Най-често тази замяна е с личното местоимение в 1 лице мене (мен).
Ето няколко примера за такива употреби: Най-много обичам мене си. Слушам само мене си. Правя го за мене си.
Срещат се и примери на замяна на себе си с личното местоимение в трето лице от мъжки род него, например: Всеки гледа него си. Купува храна само за него си.
В някои случаи причината за замяна на възвратното лично местоимение с лично местоимение е търсенето на стилистичен ефект – за да се подчертае по-силно това, че вършителят на действието съвпада с лицето, означено от допълнението. Независимо обаче от причината за такава замяна, тя е неправилна и е нужно да се избягва.
в. „Аз-буки“, бр. 17 – 18, 25.04-08.05.2024 г.