Марияна Витанова
В състава на някои от чуждите имена са включени служебни думи или членни форми, присъщи на съответния език. При немските имена се среща съставката фон, която се изписва с малка буква, когато не е първа съставна част на името, срв. Йохан Волфганг фон Гьоте (Johann Wolfgang von Goethe), Вилхелм фон Хумболт и др. По произход фон е предлог (von ‘от’), поставян пред селищното название, от което е лицето. По-късно започва да посочва аристократична титла. Подобен произход и функция има и нидерландското ван (van ‘от’), с което се означава мястото на първоначалното пребиваване на рода, срв. Винсент ван Гог (Vincent van Gogh). В състава на френските имена се срещат транскрибираният вариант дьо на предлога de ‘от, на’ (Луи дьо Финес, фр. Louis Germain David de Funès), който може да бъде и редуциран (Валери Жискар д’Естен, фр. Valéry Giscard d’Estaing), и определителният член льо < le (Жак льо Гоф, фр. Jacques Le Goff). В испанските имена предлогът de се предава чрез транслитерация, срв. Карлос де Фунес де Галарса. Характерна особеност на шотландските имена е съставката Мак (Mc < Mac), която се пише слято с името, срв. Морис Макдоналд (Maurice McDonald). Ирландските лични имена се отличават с наличието на компонента О с апостроф – Юджин О’Нийл (Eugene Gladstone O’Neill), Шиниът О’Конър (Sinéad Marie Bernadette O’Connor). Характерни за някои от еврейските и арабските имена са съставните елементи бен/бин и ибн, означаващи ‘син’, срв. Давид бен Гурион, Осама бин Ладен, Хасдай ибн Шапрут и др. Лексема със значение ‘син’ (сон) e част и от исландските фамилни имена, срв. Айгир Сверисон, Йон Калман Стефансон, Стурла Тордарсон. Когато при изписване личните имена са пропуснати и членните форми и служебните думи в състава на чуждите имена станат първа част, те се изписват с главна буква, срв. Фон Караян, Ван Дайк, Дьо Гол, Бен Гурион, Ибн Халдун и др.
в. „Аз-буки“, бр. 50, 10 – 16. XII. 2020 г.