|
чий, чия, чие, мн. чии, въпросит. местоим., прил. 1. В пряк въпрос, когато се пита на кого принадлежи нещо; на кого. Брей, хора, чие е това дете бе? Елин Пелин. Ами трите воденици и тепавицата над селото чии са? Влайков. 2. Като съюз. Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос за запитване на кого принадлежи определеният предмет или лице. Избрахте ме за войвода, а и досега не сте ме попитали кой съм аз, чий съм син. Каравелов. И повече не мисля, и тръгвам, и не питам / в какъв дом ще осъмна, къде е той и чий. Багряна.
|