Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ч
ча
чв
че
чи
чл
чм
чо
чр
чу
чъ
чиба
чибук
чибукчия
чибучка
чивгар
чивия
чига
чизма
чизмар
чизмарски
чизмарство
чий
чийто
чик-чирик
чиле
чим
чимшир
чимширен
чин
чина
чинар
чинели
чинен
чинене
чиниен
чинийка
чиния
чинка
чинно
чиновник
чиновнически
чиновничествам
чиновничестване
чиновничество
чиновничка
чиновнишки
чиноначалие
чинопочитание
чинопочитателен
чинопочитателно
чиня
чиня се
чип
чипав
чипкам
чипкане
чипонос
чирак
чиракувам
чиракуване
чирашки
чирен
чиреп
чирикам
чирикане
чириш
чиришлия
чироз
чирозен
числен
числене
числено
численост
числител
числителен
число
числя
числя се
чист
чистач
чистачен
чистачка
чистене
чистилище
чистка
чистник
чистница
чисто
чистокръвен
чистокръвност
чистоплътен
чистоплътно
чистоплътност
чистосърдечен
чистосърдечие
чистосърдечно
чистосърдечност
чистота
чистофайник
чистофайница
чистя
читав
читак
читалище
читалищен
читалня
читанка
читател
читателка
читателски
читашки
чифлигар
чифлигарски
чифлик
чифликчийка
чифликчийски
чифликчия
чифлишки
чифт
чифте
чифтен
чифтосам
чифтосвам
чифут
чифутка
чифутски
чифчийски
чифчийство
чифчия
чичероне
чичин
чичко
чичо
чичов
чичопей
чия

чифлѝк, мн. -ци, м. (перс.). Частно едро земеделско стопанство, обработвано с наемни работници. Всеки ден Еньо обикаляше чифлика, дето мислеше да строи обори и плевници, да сади овошки, да реди кошери. Елин Пелин. Те бяха все делиормански турци, които напускаха вече бедните си села и слизаха да търсят работа по големите чифлици из Добруджа. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.