|
чирàк, мн. -ци, м. (перс.). 1. Ученик при майстор занаятчия. Сала Яшар прекратяваше отведнъж всяка работа и затваряше работилницата си. Чираци и калфи набързо измиваха изцапаните си от кюмюра лица и се разотиваха. Йовков. Обущарски чирак. 2. Остар. Прислужник в дюкян. Братя Бабулеви още един път разшириха дюкяна си. напълниха го пак с всякакви стоки от пода до тавана и в него сега шетаха петима калфи и чираци. Дим. Талев. 3. Прен. Разг. Човек, който е неопитен в дадена работа, не е успял още да постигне съвършенство. Аз пък не те смятам за майстор и тук пред еснафа казвам: чирак си ти в занаята! Р. Стоянов.
|