чистотà, мн. няма, ж. Качество или състояние на чист. В малката стая всичко трептеше от чистота и хубост. Дим. Талев. Да пазиш чистота и да не цапаш. Влайков. Тя изнемощя, лицето ѝ изгуби своята чистота, под очите се вдълбаха големи сини кръгове. Ст. Загорчинов. Васил Левски е образец на нравствена чистота. Вазов.
|