чивѝя ж. (тур.). Диал. Клин, клечка. Закачих лампата на една дървена чивия. □ Изхвръкна (хвръква, мръдва) ми чивията (разг.) — обезумявам, побърквам се. Да не му хвръкне чивията. Горкият! Кр. Кюлявков.