Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ч
ча
чв
че
чи
чл
чм
чо
чр
чу
чъ
чиба
чибук
чибукчия
чибучка
чивгар
чивия
чига
чизма
чизмар
чизмарски
чизмарство
чий
чийто
чик-чирик
чиле
чим
чимшир
чимширен
чин
чина
чинар
чинели
чинен
чинене
чиниен
чинийка
чиния
чинка
чинно
чиновник
чиновнически
чиновничествам
чиновничестване
чиновничество
чиновничка
чиновнишки
чиноначалие
чинопочитание
чинопочитателен
чинопочитателно
чиня
чиня се
чип
чипав
чипкам
чипкане
чипонос
чирак
чиракувам
чиракуване
чирашки
чирен
чиреп
чирикам
чирикане
чириш
чиришлия
чироз
чирозен
числен
числене
числено
численост
числител
числителен
число
числя
числя се
чист
чистач
чистачен
чистачка
чистене
чистилище
чистка
чистник
чистница
чисто
чистокръвен
чистокръвност
чистоплътен
чистоплътно
чистоплътност
чистосърдечен
чистосърдечие
чистосърдечно
чистосърдечност
чистота
чистофайник
чистофайница
чистя
читав
читак
читалище
читалищен
читалня
читанка
читател
читателка
читателски
читашки
чифлигар
чифлигарски
чифлик
чифликчийка
чифликчийски
чифликчия
чифлишки
чифт
чифте
чифтен
чифтосам
чифтосвам
чифут
чифутка
чифутски
чифчийски
чифчийство
чифчия
чичероне
чичин
чичко
чичо
чичов
чичопей
чия

чивгàр м. (гр.). Диал. Два чифта волове или коне, които теглят кола, плуг и др. Отпрегнаха двата коня от единия плуг и ги впрегнаха на чивгар пред конете на Чокоя. Йовков. Минчо беше работил всичко през живота си. Беше пасъл кози, беше орал с чивгар волове в Добруджа. Д. Добревски.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.