|
чѝчо, мн. -вци, м. 1. Бащин брат. Аз имам чичо и стринка, те са ме отгледали като свое дете. Г. Райчев. Как ще се, либе, вземеме, / като сме пуста роднина: / мама и стрина етърви, / татко и чичо два брата. Нар. пес. 2. Разг. Обикн. в съчет. със собствено име — доста по-възрастен познат човек. Селският доктор, чичо Горан, гази наведен из реката и търси пиявици. Елин Пелин. Чичо Стоян. 3. Разг. Обръщение към по-възрастен мъж. Ще я видим ли, чичо? — продума момичето и ясните му очи светнаха. Йовков.
|