Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ч
ча
чв
че
чи
чл
чм
чо
чр
чу
чъ
чиба
чибук
чибукчия
чибучка
чивгар
чивия
чига
чизма
чизмар
чизмарски
чизмарство
чий
чийто
чик-чирик
чиле
чим
чимшир
чимширен
чин
чина
чинар
чинели
чинен
чинене
чиниен
чинийка
чиния
чинка
чинно
чиновник
чиновнически
чиновничествам
чиновничестване
чиновничество
чиновничка
чиновнишки
чиноначалие
чинопочитание
чинопочитателен
чинопочитателно
чиня
чиня се
чип
чипав
чипкам
чипкане
чипонос
чирак
чиракувам
чиракуване
чирашки
чирен
чиреп
чирикам
чирикане
чириш
чиришлия
чироз
чирозен
числен
числене
числено
численост
числител
числителен
число
числя
числя се
чист
чистач
чистачен
чистачка
чистене
чистилище
чистка
чистник
чистница
чисто
чистокръвен
чистокръвност
чистоплътен
чистоплътно
чистоплътност
чистосърдечен
чистосърдечие
чистосърдечно
чистосърдечност
чистота
чистофайник
чистофайница
чистя
читав
читак
читалище
читалищен
читалня
читанка
читател
читателка
читателски
читашки
чифлигар
чифлигарски
чифлик
чифликчийка
чифликчийски
чифликчия
чифлишки
чифт
чифте
чифтен
чифтосам
чифтосвам
чифут
чифутка
чифутски
чифчийски
чифчийство
чифчия
чичероне
чичин
чичко
чичо
чичов
чичопей
чия

читàлище, мн. -а, ср. 1. Културна организация, институт за разпространяване на просвета сред обществото чрез поддържане на библиотека, уреждане на сказки, представления и пр.; културен дом. Наскоро Лазар бе взел от читалището една нова книга и те я четяха заедно, щом се приберяха в стаята си. Дим. Талев. 2. Сграда, в която се помещава такава организация, обикн. с читалня, театрален салон и пр. Двамата бяха съученици, наедно посещаваха някога читалището, дето се събираха най-будните младежи на града. Ст. Дичев. В събота вечерта в читалището имаше вечеринка. М. Грубешлиева.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.