|
чинопочитàние, мн. няма, ср. Книж. Остар. Почитане на по-старшите по чин от страна на по-младшите. Никой не забравяше положението си по служба, чинопочитанието се спазваше с някакъв инстинктивен такт. Йовков. За пръв път той го наричаше господин началник. За пръв път той говореше с него така меко и с такова чинопочитание. П. Вежинов.
|