чибу̀к, мн. -ци, м. (перс.). Остар. Дълго дървено цигаре. Марко седна пак на постланото с червен китеник одърче и запуши чибука си. Вазов. Пред него стоеше стар навъсен турчин с дълъг чибук в ръката. Дим. Талев.