чинòвнически, -а, -о, прил. 1. Който се отнася до чиновник или е свързан с чиновник (в 1 знач.). Чиновнически заплати. Чиновническо семейство. Чиновнически щат. 2. Неодобр. Свойствен на човек, който се отнася към работата си бездушно, безразлично, бюрократично. Трябва да я освободим (работата) от ръководството на скудоумието и чиновническия начин на това ръководство. П. П. Славейков.
чинòвнически. Нареч. от прил. чиновнически (във 2 знач.). Има хора, които гледат на работата чиновнически.
|