Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ч
ча
чв
че
чи
чл
чм
чо
чр
чу
чъ
чиба
чибук
чибукчия
чибучка
чивгар
чивия
чига
чизма
чизмар
чизмарски
чизмарство
чий
чийто
чик-чирик
чиле
чим
чимшир
чимширен
чин
чина
чинар
чинели
чинен
чинене
чиниен
чинийка
чиния
чинка
чинно
чиновник
чиновнически
чиновничествам
чиновничестване
чиновничество
чиновничка
чиновнишки
чиноначалие
чинопочитание
чинопочитателен
чинопочитателно
чиня
чиня се
чип
чипав
чипкам
чипкане
чипонос
чирак
чиракувам
чиракуване
чирашки
чирен
чиреп
чирикам
чирикане
чириш
чиришлия
чироз
чирозен
числен
числене
числено
численост
числител
числителен
число
числя
числя се
чист
чистач
чистачен
чистачка
чистене
чистилище
чистка
чистник
чистница
чисто
чистокръвен
чистокръвност
чистоплътен
чистоплътно
чистоплътност
чистосърдечен
чистосърдечие
чистосърдечно
чистосърдечност
чистота
чистофайник
чистофайница
чистя
читав
читак
читалище
читалищен
читалня
читанка
читател
читателка
читателски
читашки
чифлигар
чифлигарски
чифлик
чифликчийка
чифликчийски
чифликчия
чифлишки
чифт
чифте
чифтен
чифтосам
чифтосвам
чифут
чифутка
чифутски
чифчийски
чифчийство
чифчия
чичероне
чичин
чичко
чичо
чичов
чичопей
чия

чист, -а, -о, прил. 1. Който не е изцапан, не е замърсен. Противоп. мръсен. Върху меката постилка в каруцата спеше сладко едно друго детенце, повито в чисти пеленки. Елин Пелин. Чисти дрехи. Чисти прозорци. Чиста риза. Чисти чаршафи. Чиста чаша. || За извор, вода — който не е кален, размътен, не е заразен. Пейте тихо, млади листи, / ти, поточе, ромоли, / пейте, изворчета чисти. Ас. Разцветников. || За въздух — свеж, незастоял. Той поемаше чистия утринен въздух с целите си гърди. Кр. Велков. Отвори прозореца, да влезе малко чист въздух. || За лист хартия — върху който нищо не е писано. Избра той чист лист хартия, разгледа внимателно перото си и се наведе над хартията. Дим. Талев. 2. Който обича и поддържа чистота, който се носи чисто. Малката стаичка е свободна. Голямата дадох на една сама госпожа — чиновничка. Добра жена — чиста, прибрана. Г. Райчев. 3. По който няма нищо, което да го затъмнява; непомрачен, ясен. Тая сутрин майското слънце се показа радостно от чистото небе, няколко дена все облачно. Вазов. Долу светлини трептят и гаснат, / разведрен и част е Елтепе. Мл. Исаев. Облаците се разкъсаха на големи парцали и през тях надникна луната — чиста, хубава. Елин Пелин. || По който няма нищо, което да го загрозява, да го разваля. Рада Госпожина беше високо, стройно и хубаво момиче, с миловидно, чисто и бяло лице. Вазов. Варенов е млад момък, почти момче, с хубаво, голобрадо и чисто лице. Йовков. || За глас, звук и под. — ясен, звънлив. Някъде още по-далеко се зачуха и други, по-тихи звуци на камбана, но и те сякаш надвиваха трясъка наоколо, чуваха се ясни и чисти. Дим. Талев. Гласът ѝ, чист и мелодичен, ясно се отекваше в спокойния въздух. Йовков. 4. Прен. Който не е покварен, не е порочен, в който няма нищо долно, мръсно; нравствен, честен. И такъв си остана той до сетния час — чист, скромен и във висша степен добър. Ал. Константинов. Сърцето ѝ бе чисто и незлобиво като на дете. Влайков. Чисти нрави. || Разг. Който няма вина, на когото не тежат престъпления, угризения. Че той не беше съвсем чист, се виждаше от туй, че на един-два пъти беше лежал в затвора. Йовков. Но ти не каза нищо за себе си. Излиза, че всички имат по малко грехове, а ти единствен си чист. А. Гуляшки. Съвестта ми е чиста, малко искам да знам какво ще брътвят наоколо ми глупците. Вазов. || Неосквернен, неопетнен. А ако приемем Чоки добре, като наш приятел, всичко в Търново е спасено: божиите храмове ще останат чисти. Вазов. Ял съм сол и хляб — чисто да запазя името Хрусанов. Вазов. 5. Непорочен, девствен. Чистият младеж пъдеше из душата си всяко желание за жена. Елин Пелин. Тогава тя беше чиста. Сега с пръст я сочат. Войната поквари много хора. Стаматов. 6. Който не съдържа примеси от друго вещество. Чисто злато. Чист спирт. Чисто масло. Чисто кафе. Шал от чиста коприна. || За човек, племе и под. — между предците на когото няма лице от друга народност, друга раса и пр. Чист българин. Чисти славяни. 7. За говор, произношение, музикално изпълнение и др. — точен, правилен, безпогрешен. После той пристъпи към попа и на чист български език каза. Йовков. Сполай на бога, ходжа ефенди, му отвръщаше покорно Кондо на чист турски език. Д. Немиров. Този цигулар има много чист тон. 8. Прен. Разг. Същински, истински. Но това беше чиста клевета, свойствена на малките души. Вазов. Това, което говорите, е плод на чиста фантазия. Чиста измислица. 9. За печалба, доход (загуба) — който остава, след като се приспаднат разходите (приходите). Ако сега изтегли десетина хиляди лева от банката, най-късно до пролетта ще ги върне. Колкото и лихва да плати, все ще му остане една чиста печалба от три-четири хиляди лева. Г. Караславов. Чист доход. Три хиляди лева чиста загуба. □ Не му е чиста работата (разг.) — върши нещо нечестно, непочтено. Приемам за чиста монета (книж.) — приемам, смятам нещо за истина. Пътят е чист (диал.) — свободно може да се минава, без пречки и неприятности. Разпитвам какво се чува тъдява и чист ли е пътят до манастира. Защото пръсна се слух, че се появили харамии в Рила и това лято. Вазов. Чист понеделник (диал.) — първият понеделник след сирни заговезни. Чиста работа (разг.) — а) Много хубав, чудесен. Тазгодишният ни мед е чиста работа! — обади се Димо Кехая. К. Петканов. б) Много добре, солидно, сигурно. Хвърлих едно око в долните стаи — трапезите наредени чиста работа. Ал Константинов. Да се хванат с книжата, протоколите и с различни документи. Тогава чиста работа: черно на бяло. Вазов. Чисто изкуство — течение, което откъсва изкуството от обществения живот и от практиката.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.