|
чифтè, мн. -та, ср. (перс.). Разг. 1. Ловна пушка с две цеви; двуцевка. От кметството излиза друг мъж с метнато през рамо чифте. К. Константинов. 2. Два еднакви предмета; двойка. Облече мъжка премяна, / препаса сабя френгия, / забучи чифте пищови / и зема пушка бойлия. Нар. пес. □ Хвърлям чифте (разг.) — ритам с двата задни крака едновременно. То (магарето) полудя от страх и ужас, почна да реве, да тича със страшна сила по ливадата и да хвърля чифтета със задните си крака. Елин Пелин.
|