|
чѝйто, чия̀то, чиèто, мн. чиѝто, относит. местоим. Като съюз. Въвежда подчинено определително изречение — при определяне на предмет като притежание на пояснявания предмет от главното изречение; на когото, на който. Уплаши го това онемяване на водениците, чиито тежки камъни не можеха вече да стрият на брашно сухото житно зърно. Елин Пелин.
|