|
чин1, чѝнът, чѝна, мн. чѝнове, чѝна (сл. ч.), м. Училищна пейка с поставка за писане и място за държане на книги. Радка свенливо нареждаше ученичките на чиновете и им даваше ниско някакви наставления. Вазов. По чиновете седяха, притиснати едно до друго, около двайсетина деца. Дим. Талев.
чин2, чинъ̀т, чинà, мн. чѝнове, чѝна (сл. ч.), м. 1. Степен в служебното положение на военни и граждански лица. Той чакаше повишение. И то — не едно обикновено повишение в заплата, а в чин, в служебна йерархия Д. Калфов. Произведоха го в по-горен чин. 2. Остар. Лице с някаква служебна степен; чиновник, служител. Отдавна закри се съветът военен / и щабните чинове в другата стая / за сън се отправиха. Ем. п. Димитров. Той пишеше донесение до щаба на флота за нежеланието на Стотелов да се справи с нарасналата деморализация, на низшите чинове. Д. Добревски.
|