|
чѝнка1 ж. Диал. Стринка. Ванко се смути. Майка му бе поръчала да целуне ръка на чичо си и на чинка си. М. Грубешлиева.
чѝнка2 ж. Пъстра пойна птичка, която живее по гори и градини. Fringilla coeleps. От ранна сутрин до късна вечер гривиците, дроздовете и чинките огласяха младите гори. Ем. Станев.
|