|
чинòвник, мн. -ци, м. 1. Остар. Служител в учреждение или предприятие. Висш чиновник. Банков чиновник. Дребен чиновник. 2. Неодобр. Служител, който се отнася безразлично и равнодушно към работата си. Не работят земята като стопани, а като чиновници и администратори. Ивайло Петров.
|