чирѝш м. (тур.). Остар. 1. Обущарско лепило; пап. Майсторите от папукчийския еснаф решиха да си набавят задружно каквото им беше нужно за работа: и кожи, и гьонове, и всички необходими дреболии, та до клечки и чириш. Дим. Талев. 2. Вид рядка каша от размито с вода брашно, в която се потопяват памучни платове, за да станат корави и лъскави.
|