|
числò, мн. -à, ср. 1. Мат. Понятие за количество, величина, посредством което се брои и смята. Четно число. Многозначно число. 2. Един или друг ден от месеца според числения му ред. Мина ѝ през ума, че трябва да запомни тая дата. Както често ѝ се случваше, тя не знаеше кое число беше днес. Йовков. Тринайсето число от месеца. 3. Само ед. Количество, брой на нещо. Числото на затворниците тука и във външните затвори не е възлизало, особено в начало, на по-малко от три хиляди души. Величков. Сега въображението му не знае никакви граници; тай страшно увеличава числото на пленниците. Йовков. 4. Грам. Граматическа категория, присъща на имената и глаголите, която показва количеството, обикновено като единичност или множественост, на предметите и лицата. Сказуемото се съгласува с подлога по число. Единствено число. Множествено число. Двойствено число. □ В това число (книж.) — между тях, между които. Къщата, в която живеех, стана жертва на пламъците, а заедно с нея погинаха и богатата ми библиотека, и скъпоценните ми литературни сбирки и трудове, в това число и 15-те хиляди пословици, които бях събрал от всичките краища на общото Отечество. П. Р. Славейков.
|